Учител

0,00 0 0

07.04.2020 ivelina89 remove_red_eye 9487 Views

Здравейте, аз съм Ивелина и съм на 16 години.Преосмислях в последно време това, което наистина искам да правя за в бъдеще.И по конкретно коя ще бъде моята тъй желана професия.Професия, която ще ме кара да се чувствам удовлетворена от добре свършената работа.Да вдъхвам вяра и кураж на децата, за това, че всичко е възможно просто трябва да повярват във възможностите си и да се опитат да надскочат самите си очаквания за успех.Живеем във време на големи възможности, всичко получаваме на готово, хората не се замислят върху истинските важни неща в живота, а правят веднагически заключения кой какъв е, само когато те видят с какви дрехи си облечен.Самото им мислене е някак си ограничено.Когато ме видят децата на моята възраст или по-малки, че карам колело те ми се присмиват и ме сочат с пръст.Това отношение наистина много ме натъжава, защото все повече хора нямат уважението един на друг, независимо дали се познават или не.Аз съм на мнението, че най-подходящото време на детето и изграждането на неговите човешки ценности и неговият път към себепознаване и развитие се гради точно в училище и учителите са едни от най-важните хора заедно с родителите,които определят това какъв ще бъде светогледа на детето за в бъдеще, това как той ще се отнася със съучениците си, с по-възрастните от него, какви цели и приоритети ще си постави в крайна сметка. Учителят трябва да изгражда личности, които ще имат достатъчния кураж, смелост и стимул да продължават да се развиват занапред и да не се отказват от мечтите си. А не обратното да ги демотивират и да се отегчават с поредния скучен урок. Това адски много ме мотивира да запиша българска филология.Но има нещо, което ме спира.Страхувам се дали ще мога да се справя, дали ще остана разбрана за моите ученици?В такъв момент се замислям,ами ако просто не е моята страст, то коя ще бъде тогава?